Хайдутин - Общ преглед

Хайдутин - Общ преглед

Blog Article

Съотношението на силите е безнадеждно, но това прави борбата още по-велика. Тази борба създава моралните предпоставки за Априлското въстание.

          ПОХВАТИ И ИЗРАЗНИ СРЕДСТВА В ПОЕМАТА „ХАЙДУТИ“

По-късно хайдутите се намножават толкова много, че дори да изброим всички е трудна задача.

 С помощта на лирическия увод той иска да събуди любопитството и вярата - да се чуят „ 

Воеводата Капрош завладява Крива Паланка и Куманово, след което се обявява за крал на България

Пряко и косвено - чрез диалога и песента. Ботев внушава преклонение пред величавия образ на хайдутина. Безсмъртието му и днес звучи с вълнуващите и незабравими въпроси:         

Зверските кланета в Батак стават достояние на света, благодарение на Джанюариъс Макгахан

Социална база за хайдутството дават онези, които са най-вече засегнати от поробителя по отношение на свещените си човешки права и свободи. Оскърбени, те са принудени да избягат в горите и планините и да отстояват своите потъпкани лични и естествени права.

Цар Борил е син на неизвестна по име сестра на Петър, Асен и Калоян, като стига до българския трон

Никой не защитавал бедните българи под турско робство, но те запазват корав и непреклонен дух, като при всеки удобен случай вдигат бунтове и въстания, без да се съобразяват с цивилизационния избор на управниците им.

Образът на хайдутина вече се свързва с идеята за освобождение на България.

лирическият говорител иска не да пита, а да потвърди, че всички знаят кой е Чавдар войвода: и враговете му – чорбаджии и турски сердари, и „клети сюрмаси“

          Тясно свързана с идеята за свободата е и темата за личния избор. За Чавдар постигането на свободата е резултат на трудно решение.

В обръщението „мале" е скрита любовта - признателност на малкото момче и неговата готовност да помогне на майка си. Тази топлота и сърдечност хармонират Хайдутин със страданието на българката. Образът на Чавдар става обаятелен. Той е изпълнен не само с гняв, но и с нежна обич. Любовта към майката и бащата, състраданието към тях насочват към морала на бъдещия хайдутин - сърдечна, човечна отзивчивост към страдащите и решителна непримиримост към носителите на злото. А болката, скръбта на майката подсказват за неговата съдба - всеотдайна саможертва за свободата на човека и на родината.